progagony

Ноктюрно

2012-01-17T02:07:00.000+02:00

играем на криеница
с мислите, които отхвърляме
с представите, които мразим
с живота на нероденото ни съмнение
в приетото наготово

очите ни правят бънджи-скокове
навътре в нищото на страха
осветяват като прожектори
треперещите ни неврони
но там не се крие никой

сами сме, дори себе си нямаме

вместо последни думи

2011-12-26T22:49:00.000+02:00

празниците са погребения
най-малкото на нервни клетки
в кухините на ума
празното е силно и ни прави неуместни

в празното компанията се увеличава
преселва се някъде
а ние празнуваме собствената си празнота
в която все по-осезателно няма никого

с трион в ръка понякога искаме
да отворим покрива на дома без прозорци
за да го населим поне с дъжд и димни изпарения
или пък напук на общоприетото
с птиче меко размазващо се послание

но няма смисъл
разкритието не носи утеха
нито присъствие
само изложба на безсилието
трудно разбираема
от притежателите на недвижима собственост

Prog without agony

2011-12-24T13:25:00.000+02:00

монолог

2011-10-25T23:40:00.000+03:00

винаги се връщам
в точката на едно падане
пух и пера съм бил тогава
сега съм блатно растение

корените ми смучат от бездни подземни
смучат безсъния
цветни видения в уморена ретина
изпаднали в ступор сенки
вкиснати сокове от удавници

тук е усойно и няма трева
няма време и пространство
само бълбукаща смрад
и дрезгаво дишане

чаша черен чай ще ми дойде добре
може би някой
за да стигне до мен
някога ще се осмели да нагази
в мокрото и дишащо нищо
от което няма излизане

2011-10-25T14:28:00.000+03:00

моето гномче на сънищата
се храни добре
с преработената храна строи сценични декори
ставам актьор
в много различни истории

преследван от приятели до смърт
заради договорка за екстремно приключение

с кученца отивам на сладкарница

на спирка заедно с мен чака
пълничката леля муха

котенца награждавам с млекце
измерили кръвното налягане
на други котенца

ръкопис под възглавницата

2011-10-21T01:31:00.000+03:00

умираме
в пяната на дните
правим се на мъртви
за да не ни види смъртта
или пък просто не ни пука
защото сме вече от другата страна
умората все ще надвие и ще ни усвои за себе си
а когато умре страхът в лапите й
вече ще сме по-живи от преди
макар и почти агонизиращи
в мечти за сто години сън
в който няма стихове
нито вълци
нито "аз"

brunch bell

2011-10-17T14:32:00.000+03:00

накъсвам се на малки глътки кафе
в устата на умората

преди сънят да си спомни
какво е правил
с мен

преди да се скрие
в сянката
на фугите между стените

в свят
който убива с бездействие
сенките са битие
на мъртвородено време
разложено
просмукано в порите

епитаф

2011-10-10T12:21:00.001+03:00

смъртта в сюжетите
прилича на много неща

в живота
тя, то или той - не се знае

няма дом
няма субстанция
няма име

има нас

заложниците на

хладилника
печката
компютъра
леглото
плановете за утре
хапчето за сън
ударите на сърцето
болките вдясно
вината
мълчанието
умората
унинието
баналното

2011-09-24T18:26:00.001+03:00

мелонтимонимия на солите

2011-08-24T02:22:00.000+03:00

отглеждаме впечатления
по странен маниер
в сгънати кърпички за очила

соленото е жълто
понякога виолетово
според забравата и паметта
управляващи трафика на кърпички

2011-07-16T00:26:00.000+03:00

втренчване
в празни лодки
тъжно и тихо

облъчване
с нервно прескачащи картини
е опит за съхранение
пред прага на пустотата

умело прикриваме желанията си
зад хранене и прегръщане
барабанене по клавиатури
раздвижен по екрана поглед

след доза пулсации
мирис на изгорял кабел в спомена
пребъркване на жест мнимоходом

лягаме с мисълта
че смисълът на думата "днес"
е в произнасянето й
със сериозен тон
преди смъртта й
в гумичка на молив

сънуваме
случайно намерена глава

2011-07-05T00:01:00.001+03:00

когато къркоренето на стомаха
е в резонанс
с вибрациите на телефона долу вдясно
светът се премята през глава
около свода на дъгата

очарова виолетовото
намръщва червеното
усмихва зеленото
разплаква синьото
обнадеждава жълтото

останалите цветове ръкопляскат

insomnia generalis

2011-07-03T01:01:00.002+03:00

потоците на мисълта ми

влачат всевъзможни отпадъци

всъщност ценни

неумело предрешени в дрипи

отпЪдъци

празни кутийки от презервативи

купени от сергия обувки

стъклени бутилки без ръкопис

мухлясал джинджифил

парчета мазилка

страх от нищото

кичозни изгреви и/или залези

тонове утайка от кафе

сушени кори от алабаш

спомен за говорещи изрезки от календар

пукнатини по стените

формули за отричане на звезди и слънца

аз като Клетописец

не-аз като Снободен

сома и мантри

сомантризация

аденозин трифосфат

не-виолетови пишман-генерали

танцувам не сам

розова мъгла

лилаво самоубийство в собствен сос

2011-05-19T01:49:00.000+03:00

пулсиращо отвън

бели полета

магистрално отчетливо

скачай

пишеща машина

руло бяло

поток мисли

скачай

жана

влажно спасение

метроном

сова

дишане

алергично запушване

скачай

мелник

метил

шептим

дим

нес кафе

удавени насекоми

скачай

развален цип

чаши

руло

какавида

пазете се

приятен път

релси

кафе

скачай

нещо, което някога съм писал, изскочило от старата ракла

2011-05-15T00:13:00.001+03:00

влизам докато излизам от огледалото
рисувам своите двойници
в недостъпни светове
чрез късо съединение
се събирам с тях
точно когато съм ги загубил безвъзвратно

погребвам своите проекти
мислено произнасям заклинания
върху телесните проекции
на тъмната страна отсреща
сенки няма

наказвам се с думи без смисъл
оставям се в ноктите на абсурда
за да не се събера по друг начин
за да създам себе си без себе си

будувам в сънищата на далечен гид
загубил истината за лова на бисери
сънувам бездънието на близък стих
спечелил лъжата за легиони бесове
признавам се за нео-обскурантист и преобръщам главни букви
върху масите

спирам да измервам
дължината на вълна зад слънцето
оставям да не бъде нищото

свързвам в себе си
кръг
осморка
четирилистна детелина
розетка
модел на вирус
кич

crushed iris: "I DON'T care"

2011-05-11T02:55:00.000+03:00

crushed iris: "I DON'T care": "Тръгвам боса върху заспалите ти устни заключвам вратата а стените ми се зъбят като челюсти на куче с откъснат език,нежността гледа опу..."

2011-02-08T12:34:00.000+02:00

2011-02-02T01:05:00.001+02:00

ситно
бодливо
пулсация

пътека
човече
син хеликоптер

бръм
високо
покрив
тенис на маса

униние

не винаги но когато тогава

2011-01-27T11:47:00.000+02:00

"прилив" е първата дума за поздрав
нарисувана върху изпотена чаша чай
не винаги но когато тогава

правилата се коват в сини тунели под ноктите
нарушаването им е задължително
не винаги но когато тогава

пълзим по неуютни пусти пространства
без богове със сребърни пръчици
не винаги но когато тогава

сталкер за демони

2011-01-24T12:54:00.003+02:00

земята с червена трева
с посадени в нея изтръгнати сърца
вместо грудки на картофи
"не там но там където там"
земята на запад

западът е Боби и петоокото изродче

по-малко бяхме, но Легион се нарекохме
защото бяхме мнозина
връщахме се като повече всеки в себе си
набъбвахме като пашкул
пропадахме

Боби спечели надбягване със свине
скъса финалната лента
събра легионите ни
отведе ги в земя с червена трева
"не там но там където там"

Боби е сталкер за демони

RIP Боби!

2011-01-20T23:37:00.002+02:00

Предишният ми постинг в този блог от 1 януари носи заглавие "За кого бие..." и парчето на Radiohead "Morning bell". Просто ми беше тревожно по неясна за мен причина. А Боби не обичаше тази група. За най-голямо съжаление, една лоша новина от тази сутрин като камбана бие за него. Вече го няма.

С Боби не успяхме да си кажем много неща - той ми беше обещал лекция относно предимствата на Twitter и правеше аналогия с невронна мрежа. Бяхме започнали философски разговор за времето и му бях обещал книга на мой колега по темата. Така и не го довършихме.

Това, което успяхме да направим заедно, е: посрещнахме заедно Новата година, ядохме от направеното от мен парче синьо сирене, което той много хареса. И се радвахме на "изродчето" - някакво петооко създание, което според мен приличаше на котенце и му се падна от специално купените шоколадови яйца, по едно за всеки от присъстващите на новогодишната трапеза у дома, с цел играчките в тях да служат за новогодишни късмети. Аз съм черноглед, затова съвсем заслужено ми се падна един надуваем прилеп. Но дори и аз, въпреки черногледството си, до днес все още се надявах, че Боби се е скрил някъде временно и може би ще се появи, когато реши. Този път надеждата ми се оказа куха като корема на прилепа. Ако Боби можеше да се обади от онзи свят, сигурно би казал, че случайни неща няма, и щеше да прасне една интерпретация на играчките като символи на една невидима мрежа от предстоящи събития. Какво да се прави, фаталист си беше. Но със Светла такъв го обичахме.

Сбогом, приятелю Боби! Няма да те забравя, много ще ми липсваш! И, както се казваше в един филм, "ще се видим в някой друг живот, в който и двамата ще бъдем котки". Бих добавил само: петооки, като изродчето.

За кого бие...

2011-01-01T23:06:00.000+02:00

2010-11-24T12:12:00.001+02:00

опитвам се да съблазня ужаса
да го примамя за танц със стриптийз
да го накарам да съблече напуканите стени
съмнителните червени петна
червеите в мозъка ми

за да остане нищо
от което нищо не плаши
безформено безразличие и сива отпадналост
въздушни мравки в гърба
стопен на каша и удавен в сляпо опиянение
съблечен от самия себе си

"Танцувам с лошия шанс и в края на тази година..."

2010-11-01T17:41:00.000+02:00

2010-09-09T23:01:00.002+03:00

кататонично прилепен за собствената ос на покой
облизвам венозните тунели
ремиксирам инсайда си
подготвям се за роене

парченцата от счупено огледало под езика
държа до пълно разтваряне
изстрелвам капилярни тромби право към сърцето
спрягам разчлененото си съмнение
по всички падежи в непознат език

оставам недоизмислен
извън сънищата на заспало край пътя куче
извън всичко
извън

2010-08-18T10:28:00.002+03:00

another brick in the wall

2010-07-14T11:13:00.000+03:00

Nesto Crosseyed

2010-07-01T00:23:00.001+03:00

Nesto Crosseyed
Originally uploaded by Saquedon

2010-05-21T23:31:00.000+03:00

"най-дългото многоточие"
вече брои в дълго безсъние точките си
става все по-дълго
и недоспало

езикът на който
не смея да проговоря
е прогорил дупки
върху обратната страна
на мълчанието

тежкоезични препятствия
изгубени в езика
изгорели в превода
решават вместо нас
присъждат мълчание

с възли пристегнати грапави езици
лягат в джобовете ни
вместо воденични камъни на шията

така поне носим илюзия за оправдание
или нещо друго, което сме проклели
заради черния чай върху гроба

###

2010-04-04T00:14:00.000+03:00

хвърчи слюнка
нафталинено "така се прави винаги по този случай"
ръце с допиращи се по всевъзможни предмети пръсти

това за някои е доказателство за празник

2010-03-22T01:16:00.001+02:00

Lateinmoon каза:
„убождам пръста си
на върха на тишината
и като една малка благородна боа
поглъщам накъсаното си отсъствие“

ах ти, малка благородна боа
по време на пости ще погълнеш
покрай накъсаното си отсъствие
всички виещи пилци и прасета

а агнетата – и те ли ще замлъкнат?

а със старците – какво да правим
дали да не им устроим среща
със стареца Зосима
за да им обясни как
всеки е отговорен за всичко пред всички?

или да ги упоим с изгорели автомобилни газове
за да се разхвърчат около тях ангели
изскочили от електрически стълбове?

просто е безнадеждно
винаги са ни надхитряли
пазят малки плоски бълбукащи шишенца
до сърцето
малък щит
срещу приятелски огън

Зачитане на Париж

2010-03-19T13:52:00.000+02:00

Tuesday, 30 March 2010
19:30 - 21:30, Кино Влайкова (вход 4лв)- "Цар Иван Асен II" 11

"някъде много отвъд"

2010-03-19T01:30:00.002+02:00

някъде много отвъд
съм разпънал шатри за усамотение
изпръскани с разноцветни бои
за да се виждат отдалеч и надалеч

впрегнал съм пилетата на Том
за да не пищят повече в главата му
впрегнал съм ги в тенекиена рикша
в нея пренасям контрабандно нечисти помисли

няма да разказвам нищо след като ритна стълбата
защото това не е толкова
безвкусно и брутално като ритането на камбаната:
след ритане камбаната звъни дълго
а стълбата тропва с крак и млъква
сред облак прах дори не кихва
крие се гадината
от уважение към нещата
за които не бива да се говори

кой знае, може би стълба
накичена със звънчета
е нещо компромисно
за онези, които не обичат крайностите

Eclectic JPEG

2010-02-01T07:36:00.001+02:00

Eclectic JPEG
Originally uploaded by Photo school dropout

2010-01-25T23:18:00.001+02:00

сенките на капилярите отвращават озверялото лъчение зад умората
магистрално разтегляне до пълна едноизмерност с ореол от размазани вътрешности
окопани в размекнат дзифт избити предни зъби на плюшено мече
заместителната жертва вместо дебелата дама
(нещо като Керуак заедно с и срещу Селинджър извън публичността)
има убийци на пътя, убиващи пътя
свиват го в малка точка като мишена тичаща мамеща в пропастта
а аз се размножавам на съвкупност от клетки
за да докажа съществуването на невежеството
на сантиметри близо до разранени носове магистралофили

the same old story

2010-01-21T16:25:00.001+02:00

the same old story
Originally uploaded by progagony

my first lmms experiment

2010-01-14T21:44:00.002+02:00

2009-12-26T00:18:00.001+02:00

http://www.youtube.com/watch?v=-n15hSt5pu4

2009-12-13T00:17:00.000+02:00

във всички стихове има вълци
освен в моите
просто защото не са

artificial vs. natural

2009-12-07T18:06:00.001+02:00

artificial vs. natural
Originally uploaded by progagony

2009-11-13T23:57:00.004+02:00

винаги бавно надолу, травматичното сме го приспали заради липсата на глътка тиня точно в момента, в който мислим за потъването и го раздуем до неподвижна идеална точка;
точката е винаги сингуларна, всяко наше движение носи промяна на цялата ситуация и тази перманентна изменчивост на полудялата предметна видимост ни убива, ако не съблечем втърдяването

bubbles

2009-10-27T22:01:00.000+02:00

Несвоевременно размишление върху каменните екскременти, аутопсията като романен императив и „тримата от великолепната двойка“

2009-10-14T22:23:00.006+03:00

"Three of a perfect pair"

Аз и бай Алчо вървяхме по пътеката. Първият в мое лице мислеше за някакви мъгляви начини за сглобяване на фабула, вторият пък се беше телепортирал духом в един от многото възможни невъзможни светове, в който той върви начело на група млади настръхнали и зачервени поетеси, всичко на всичко сто парчета. Не щеш ли, насреща им бай Кайо и бай Стив. Бай Кайо каза, че бил забравил защо точно е излязъл от къщи, затова просто бил тръгнал в посока на последното населено място, което пробляснало в астралната му памет като „ретенция номер незапомнен“, но пък за сметка на това твърдеше, че носи бутилка вино, в случай, че срещне Червената шапчица и тя носи на баба си само каменните аки на хан Аспарух, откраднати от Националната лаборатория за артефакти и превърнати форми. Бай Стив се подпираше на вълшебен чадър с вграден механизъм за изстрелване на солети, готов да услужи с него на бай Кайо в случай на непредвидени обстоятелства.
Всъщност до аутопсия не се стигна, а пък бай Кайо и бай Стив се превърнаха в нещо като птицечовка с брада и чадър и отплуваха в неразлъчно и неслято състояние, като каквото трето ни се бяха явили, в потайните води на бистришката река. Бай Алчо беше яко, ама суперяко фрустриран, и при въпроса: „Дали отново ще четем сред поетесите в стогласний хор?“ изграчи грозно и зловещо: „Nevermore!”. И, както се казва при всеки финал, това беше то. По-зле даже от историите на моя съученик Любо Чушката, който настояваше колко умно е кучето му с аргумента: „Вързах го на входа значи, чушко, и два часа ме нема, а то седи и ме чака...“. Край.

light playing with bubbles

2009-10-06T23:44:00.000+03:00

Tillykke med fødselsdagen, kære Inger! 2

2009-10-02T13:02:00.001+03:00

Tillykke med fødselsdagen, kære Inger! 2
Originally uploaded by Greenmonster

Една снимка, на която не преставам да се дивя...

на Хермине

2009-09-02T00:50:00.000+03:00

тичам назад с отворена паст
оставям езика да бяга
заедно с едно едно горчиво бънджискачащо усещане
извръща се внезапно и прониква в мен
облизва вените и капилярите
пролазва и обследва междуклетъчните фуги
пропада в междуребрието

усещащо и усещано разменят местата си
сега аз съм пипан, вкусван, помирисван от предметите
притежават ме
аз съм тяхната плячка
разставен между ръбовете на дивите им форми
готов за консумация
без контрол

2009-07-26T13:01:00.001+03:00

Not about us...

2009-04-08T21:06:00.000+03:00

2009-04-06T23:24:00.002+03:00

ритмични писъци на празна люлка
отмерват вътрешното време на невъзможния паноптикум
трансцендентализираното пред-(д)верие е вече руина

добре темперирани меандри
и хомогенизирани цианидни предястия
ни съпътстват
влизат право в ноздрите ни
под ноктите

разцепваме се в халюциноиден сън
на легион самоличности

ех, къде са свинете
more pork, Анкх-Морпорк
дали те са спасение

open your eyes...

2009-04-06T23:20:00.002+03:00

fox-trot

2008-12-27T15:03:00.001+02:00

ауфтакт в тракащото времемерене
пропуски на междумигови мигвания в нищото
проектирам светлина на фона на сенките
писъци в обувките ориентират прилепите
пропяват бегълци в канавките
дирижират ято лястовици
забравили да отлетят далеч
сутрешните камбани не са рядкост
но имам фобия от приятни гласове навън
студът е ключ към тайните имена на топлината
превърната в неувереност
и дрезгава песен

2008-09-23T23:53:00.000+03:00

2008-06-13T22:52:00.000+03:00

2008-06-05T22:57:00.001+03:00

barefoot imagination

2008-05-14T22:45:00.005+03:00

2008-05-01T23:25:00.003+03:00

happy birthday, Foxe!

2008-04-23T22:37:00.002+03:00

2008-04-21T23:23:00.001+03:00

2008-04-11T02:40:00.002+03:00

неизбродирани брод(стве)ници
преброждат из околовръст
навръх невръстната си неврастения
околността

в колизия с необговореното
ново слънце висящо
между ванилови и винилови небеса

опит-о-мен-ите лисици
не бива да бъдат ловени
заради узрялото грозде
твърде късно е

откритието на Стоянчо: поздрав за Вес

2008-03-11T00:06:00.000+02:00

2008-03-04T18:41:00.002+02:00

рикошет на рикошета

2008-02-18T18:33:00.001+02:00

social very very: несвоевременен рикошет

подарък от Бистра

2008-02-17T22:11:00.005+02:00

another brick in the wall (това е линк)

2008-02-12T21:32:00.001+02:00

автор на снимката: Светла (cc-by-sa)

трансгресии

2008-02-10T14:37:00.000+02:00

сенки ближат страховете ми
в най-неуютния заслон насред всекиГневието
не се откривам под собствените си детекции
оБОСобявам се като единствен знак за идентичност

обличам страховете в мои дрехи
така ги правя по-малко неприветливи и непознати
оформям ги по свой образ и подобие
след което изяждам децата си

нещастно съзнание
което се самоотрича заедно с нищожността на света
това съм аз и така преутвърждавам
собственото си пречупване
парадоксално скрепявам нищета и величие
в едно трансцендентно могъщество
но отричам примирението
скокът винаги ме връща
на стартова позиция

barefoot fields forever

2008-02-10T02:31:00.002+02:00

относно кравата

2008-02-10T01:53:00.001+02:00

Направо се попиках от смях, когато в eneya.wordpress.com прочетох публикация, в която е цитирано следното ученическо съчинение :

"Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.”

these chains

2008-01-11T08:49:00.000+02:00

These Chains Lyrics by Marillion
Everything crashed
His wife left him
He lost all of his money
And most of his friends
He lay awake all night
Lonely and desperate
Contemplating
Starting again

(these chains are all your own
These chains are comfortable)

4.00 in the morning
Sat in the kitchen
Keys on the table
Went out for a drive
He didnt know
Where he was going
Didnt know
If he was alive

The dawn was breakin
A new day was rising
Shadows creepin over the fields
Over the fields
He watched the pink light
Steal across the horizon
He realised
He saw with new eyes

These chains are all your own
These chains are comfortable
This cage was never locked
Born free but scared to be

These chains are all your own
These chains are comfortable
These chains were never locked
Born free but scared to be

This cage was made for you
With care and constant attention
This cage is safe and warm
Will you die and never know what its like to be/live
Outside.

something old but one of my favorite stuff

2007-12-29T16:11:00.000+02:00

thank you, moss!

2007-12-26T22:24:00.000+02:00

2007-12-25T05:06:00.000+02:00

смеят се под пелерините статисти
дегизирани като актьори от изгубено поколение
откъсват се плодовете на несъстояли се провали
бомбардировка от смучещи въпросителни бебета
организиран смут
някой съдира помощта и привиква руините на всички възможни средства
от безсмислието извира бездната и се спотаяваме
в междината преди парадоксалния скок в нищото
и където всяко средство е рухнало
заагиваме в парадокса на невъзможната надежда
пресветлия мрак на Хьолдерлин и неговото
невинно занимание като свръхзадача на непосилния товар
носи във вглъбеността си
този онтологичен парадокс го изправя срещу мълниите
гневът на Бога като бреме на непоносимото опоетизиране на поезията
и скокът в Бог над този в канализираните стереотипи
в пустотата на безсмислието, която преутвърждава
невъзможния смисъл сред писъка на милионите пилета в главата на Том
да си починем в истинното и отвъд богохулството прозрение
че Бог е плюшено мече и Христос е дебелата дама
като си припомним Киркегоровата невъзможност за пряко съобщение
и осъзнаем чистия извор на метафорите
да се върнем в обратния ход към неповторимото
и да осветим триръкото нищо в неговата вечна неподвижност
лисичи танци надграждащи танца, проектиране на пробиви в окръглената прелест на "Е"-то
за убиване са многословията, но са стълба
затова нека я ритнем чак когато срещнем границите на езика
и след това да замълчим благоговейно
тишината е най-вътрешното на инсайда
"във вътрешния човек обитава истината"
когато пищи от безсилие

2007-12-14T17:00:00.000+02:00

погълнах млякото на безсмислието
и вътрешните ми флуиди се пресякоха на парцали
млечните пътища на преобразените мисловни пространства
оттеглиха светлината си от конвулсиите на неспасяеми ретенции
нанизах ги като на шиш и ги протенциализирах без много умисъл
но си навлякох гнева на инсайда свръх-не-аз
подписах камара документи от договор със свободата
да мога да погълна всички огризки от пошлостта
полепнала по стъпалата ни
осмелих се да затворя в капсули моята лична загуба на смисъл
да я погълна и въпреки нея да не се оттегля в сенчестата страна на луната
отдалечих се от ръбовете на една чаша
където се потапят омекващи колене
и някой опознава летенето
в оттласкването от основата
стори ми се че се предсебенеразбирам до скука
до ужас от нелепото да търсиш клавиши и кой знае защо
да не искаш да знаеш колко тънко е острието на заспалите ръбове в нас
едно случайно помръдване и като при спинална упойка сме вече в парализиращото безвремие
от кръста на световното тяло надолу
всъщност земята се движи под нас преди да я парализираме с неспасяеми телодвижения
и да опишем кристалния мраз на скритата отзад земя на зверовете в стиховете
много отдавна всички сме мъртви
някой ни лъже с бога на теизма
но ние търсим онова над
което прекрачва моновизията и следва пристъпите от думи
прониква като банка кръв в капилярите на трансгресията
дори това е пътя над онзи в усмихнатия мрак на Бог-над-бога
който нищо не доказва и приканва за скок
без основания и причини
без полезните изкопаеми структури на апофантичното плоскостъпие на знака
молим се в регресивен ход към деструктивното пълзене в самосвет и присвоени думи
а поне сега влязох с пълна скорост по изгубената магистрала и заспах завинаги в съня
поточната линия на неизбираемата сила
в недоразумяващите струи изблици
изтлях

teeth-and-screensaver

2007-12-09T19:42:00.000+02:00

snowman

2007-12-08T14:20:00.000+02:00

2007-12-01T21:05:00.000+02:00

2007-11-28T12:08:00.000+02:00

някой каза: "в усмивката ти доливам
онова мляко което нарекох
млякото на съжденията
кажи ми в твоите устни ли
то ще се пресече"

това ли е млякото
в което някога
омекваха колене ти
когато падаше в пух и пера?

рапсодия

2007-11-25T21:18:00.000+02:00

2007-11-20T00:37:00.000+02:00

отвътре навън
обръщам се наопаки
инвентаризирам скритото без ригидни десигнатори
опечалявам мъртвите пред излишъка на живия си налеп
обезмаслявам крехкото сцепление между мислите си
облизвам вените и капилярите
прерязвам сянката си
съшивам пачуърк от вътрешностите си

това е литургия за погребания инсайд

за теб, moss

2007-11-07T12:58:00.000+02:00

Beautiful

(music: marillion lyrics: steve hogarth & john helmer)

Everybody knows that we live in a world where they give bad names to beautiful things
Everybody knows that we live in a world where we don’t give beautiful things a second glance
Heaven only knows that we live in a world where what we call beautiful is just something on sale

And the leaves turn from red to brown
To be trodden down
To be trodden down
And the leaves turn from red to brown
Fall to the ground
Fall to the ground

We don’t have to live in a world where we give bad names to beautiful things
We should live in a beautiful world
We should give beautiful a second glance

And the leaves fall from red to brown
To be trodden down
Trodden down
And the leaves turn green to red to brown
Fall to the ground
And get kicked around

You strong enough to be..
Have you the courage to be..
Have you the faith to be..
Honest enough to say..
Don’t have to be the same..
Don’t have to be this way
C’mon and sign your name
You wild enough to remain beautiful?
Beautiful

All the leaves turn from red to brown
To be trodden down
Trodden down
And we fall green to red to brown
Fall to the ground
To be kicked around

You strong enough to be..
Why don’t you stand up and say
Give yourself a break
They laugh at you anyway
So why don’t you stand up and be
Beautiful.

2007-11-05T13:57:00.000+02:00

думите са прораснали около гласа и ръцете ми
в най-невъобразими и забранени съчетания
безмълвието ми е принудително

2007-10-24T18:37:00.000+03:00

triple moon

2007-10-10T00:32:00.000+03:00

светлина от дъното на коктейла :)

2007-10-08T22:43:00.001+03:00

боса разходка с Бистра в Южния парк

2007-10-05T21:14:00.000+03:00

на скришно
хубава сянка
по идея на Бистра
на глухарчето с любов
боса и щастлива

yellow moss

2007-10-02T22:43:00.000+03:00

2007-10-01T21:45:00.000+03:00

barefoot hiking again

2007-09-29T22:39:00.000+03:00

луд на шарено...

2007-09-28T23:47:00.000+03:00

crazy moon

2007-09-28T23:07:00.000+03:00

2007-09-23T21:59:00.000+03:00

измислям причини да продължа да съществувам
все по-неубедително
изминавам себе си
с вдълбан в мозъка като плуг
лъч на съзнанието

резултатът е единствено главоболие
пулсации в преддверието към прото-биването
ход назад, свийте плавниците
сега е време за дънно гледане
сега Е

;)

2007-09-19T00:14:00.000+03:00

2007-09-15T21:37:00.000+03:00

Аз и Бистра боси - тази снимка е нейно дело

barefoot hiking with Bistra

2007-09-09T21:13:00.000+03:00

2007-09-08T21:02:00.000+03:00

2007-09-06T20:46:00.000+03:00

what I have seen in between

2007-08-28T21:44:00.000+03:00

2007-08-23T21:58:00.000+03:00

информирано съгласие за манипулации
извършени от свръхестествения анестезиолог
оформено преодоляване на неприемливости
съдържащи отказ от примирение
ускорен пулс свидетелства
за неуспешен катарзис

reflections (I wish you were here, moss)

2007-08-19T21:34:00.000+03:00

my flooded garden

2007-08-16T22:03:00.001+03:00

Стоянчо - готов да се гмурне в облака, преди да го напусна

2007-08-11T22:22:00.000+03:00