играем на криеница
с мислите, които отхвърляме
с представите, които мразим
с живота на нероденото ни съмнение
в приетото наготово
очите ни правят бънджи-скокове
навътре в нищото на страха
осветяват като прожектори
треперещите ни неврони
но там не се крие никой
сами сме, дори себе си нямаме
Subscribe to:
Post Comments (Atom)

0 коментара:
Post a Comment