празниците са погребения
най-малкото на нервни клетки
в кухините на ума
празното е силно и ни прави неуместни
в празното компанията се увеличава
преселва се някъде
а ние празнуваме собствената си празнота
в която все по-осезателно няма никого
с трион в ръка понякога искаме
да отворим покрива на дома без прозорци
за да го населим поне с дъжд и димни изпарения
или пък напук на общоприетото
с птиче меко размазващо се послание
но няма смисъл
разкритието не носи утеха
нито присъствие
само изложба на безсилието
трудно разбираема
от притежателите на недвижима собственост
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 коментара:
Post a Comment