brunch bell

накъсвам се на малки глътки кафе
в устата на умората

преди сънят да си спомни
какво е правил
с мен

преди да се скрие
в сянката
на фугите между стените

в свят
който убива с бездействие
сенките са битие
на мъртвородено време
разложено
просмукано в порите