винаги се връщам
в точката на едно падане
пух и пера съм бил тогава
сега съм блатно растение
корените ми смучат от бездни подземни
смучат безсъния
цветни видения в уморена ретина
изпаднали в ступор сенки
вкиснати сокове от удавници
тук е усойно и няма трева
няма време и пространство
само бълбукаща смрад
и дрезгаво дишане
чаша черен чай ще ми дойде добре
може би някой
за да стигне до мен
някога ще се осмели да нагази
в мокрото и дишащо нищо
от което няма излизане
0 коментара:
Post a Comment