умираме
в пяната на дните
правим се на мъртви
за да не ни види смъртта
или пък просто не ни пука
защото сме вече от другата страна
умората все ще надвие и ще ни усвои за себе си
а когато умре страхът в лапите й
вече ще сме по-живи от преди
макар и почти агонизиращи
в мечти за сто години сън
в който няма стихове
нито вълци
нито "аз"
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 коментара:
Post a Comment