нещо, което някога съм писал, изскочило от старата ракла

влизам докато излизам от огледалото
рисувам своите двойници
в недостъпни светове
чрез късо съединение
се събирам с тях
точно когато съм ги загубил безвъзвратно

погребвам своите проекти
мислено произнасям заклинания
върху телесните проекции
на тъмната страна отсреща
сенки няма

наказвам се с думи без смисъл
оставям се в ноктите на абсурда
за да не се събера по друг начин
за да създам себе си без себе си

будувам в сънищата на далечен гид
загубил истината за лова на бисери
сънувам бездънието на близък стих
спечелил лъжата за легиони бесове
признавам се за нео-обскурантист и преобръщам главни букви
върху масите

спирам да измервам
дължината на вълна зад слънцето
оставям да не бъде нищото

свързвам в себе си
кръг
осморка
четирилистна детелина
розетка
модел на вирус
кич