ритмични писъци на празна люлка
отмерват вътрешното време на невъзможния паноптикум
трансцендентализираното пред-(д)верие е вече руина
добре темперирани меандри
и хомогенизирани цианидни предястия
ни съпътстват
влизат право в ноздрите ни
под ноктите
разцепваме се в халюциноиден сън
на легион самоличности
ех, къде са свинете
more pork, Анкх-Морпорк
дали те са спасение
Subscribe to:
Post Comments (Atom)

2 comments:
този текст е опиумен мак; не знам само защо се осмелявам.., като нямам отговорите.)
и аз ги нямам, все пак нека се осмеляваме понякога...
Post a Comment