Friday, 11 April 2008

неизбродирани брод(стве)ници
преброждат из околовръст
навръх невръстната си неврастения
околността

в колизия с необговореното
ново слънце висящо
между ванилови и винилови небеса

опит-о-мен-ите лисици
не бива да бъдат ловени
заради узрялото грозде
твърде късно е

2 comments:

moss said...

над-вес-еното ми 'ех..,' едва ли е навреме, стратовариус такъв, удивително е с каква лекота огъваш халки във времето, тази 'земна" гимнастика за непокръстваеми небесни;)) ужаасно, ужасно точен в указанието as usual. (но пък и винилите могат да бъдат умиротворяващо преживяване..)

заради стаеното 'вест' в скобките на бродниците, разкажи ми как упражнява волята си новото слънце, chris.

chris said...

новото слънце умира всеки път
когато изхвърли квант огнени стрели

властта му е в изпреварващо прераждане
безсилието му е в пустотата на безсмислието

то се храни с излъченото от себе си
но никога не успява в идентичността
винаги си е чуждо до смърт