сенки ближат страховете ми
в най-неуютния заслон насред всекиГневието
не се откривам под собствените си детекции
оБОСобявам се като единствен знак за идентичност
обличам страховете в мои дрехи
така ги правя по-малко неприветливи и непознати
оформям ги по свой образ и подобие
след което изяждам децата си
нещастно съзнание
което се самоотрича заедно с нищожността на света
това съм аз и така преутвърждавам
собственото си пречупване
парадоксално скрепявам нищета и величие
в едно трансцендентно могъщество
но отричам примирението
скокът винаги ме връща
на стартова позиция
2 comments:
e i .. kakvo predlagash ... nima mojesh da predlojish neshto osven sobstvenata si hrana ..
Не предлагам нищо, което да бъде обсъждано по такъв начин - моите рефлексии имат точно определени адресати, които са способни да усещат състояния, облечени в езотерична понякога форма. Вашата намеса не е особено уместна, защото не сте наясно с контекста на тази форма на общуване.
Post a Comment