поемам по пътя...

мракообразни пристъпи

телесен цвят избирам за прикритие
протягам се и навивам небето на руло
защото все още за земята има място
убивам с камъни кармата си

невъзможни парагонални замъци -
превземам ги с настървението на обречен
изтеглям от тялото си пъпната връв
която съм пазил на скришно място
и я стягам около шията си

всичко това не се брои за точка в играта
защото е удар под собствения кръст
а той е лек и направен от птичи кости
понася ме безгрижно към разяреното кълбо жълта омраза
въпреки че ненавиждам Икар
въпреки че отдавна не съществувам

your own special way

the silent sun

изтръгвам себе си из корен
захвърлям се в сенките и заживявам с тях
преживяйки безнадеждността
поглъщайки горчивия резидуум на мъртвото съзнание
изтривам се от регистъра на благонадеждните
за да нямам какво да губя
след поредния немощен тропот на помпата в гърдите вляво
след поредната глътка прозрачно кафе
след последното след

my brand-new modification of the present, moss

загубих дирите на основанията и причините
всяко стъпало от спираловидна стълба изчезва
след като го оставя зад себе си
политам като електрически разряд към земята
но там ме чака тунел към другия край
където някой потъва в зеленото на абсент

с гумичка в ръка изтривам пътепоказателите
за да намеря полуотворена врата
сама в полумрака
сред царството на триръкото нищо

усмихнах бездната
и се закачих като спътник към неизбежното
от водород към хелий върви пътят сега
избирам липсата на избор
за да остана in between

the colours of a hidden attitude

moss under sky with diamonds

идеален ден за улов на рибки-бананки

viole(n)t violation

превръщам параболите в идеални кръгове
с помощта на кривината и побесняването
на огледалните проекции

проглеждам заради надВЕСените сенки
пренаписвам траекториите върху китките на дланите
но отказвам да ги вдълбая
оставям заключена червената река

все пак извръщам поглед
изтривам сянката си с фенерче
и преобразявам непредотвратимостта

лежа сред светлина върху брод(у)е(й)риите

поздрав за теб, moss

предоговарям разположения на страти
отлюспвам ретенции
самоизяждам се без охота

несмислен съм
знам това, но то не ми помага
да оБЕСя бесовете
до един, без остатък
"Легион, защото сме мнозина"

търпя потъването в неизвестност
на изкорубената ми вътрешност
но се изливам в една посока
в която докосвам триоли
и слаби времена
подходящи за междинстване
в моето ново откритие:

EXIT-СТИРАНЕТО

инверсията поражда съмнения в излишъка
прототеологични ментални преходи искат прочистване
руинността скромничи в хормонични отблясъци
мракът е безустен по дефиниция