погълнах млякото на безсмислието
и вътрешните ми флуиди се пресякоха на парцали
млечните пътища на преобразените мисловни пространства
оттеглиха светлината си от конвулсиите на неспасяеми ретенции
нанизах ги като на шиш и ги протенциализирах без много умисъл
но си навлякох гнева на инсайда свръх-не-аз
подписах камара документи от договор със свободата
да мога да погълна всички огризки от пошлостта
полепнала по стъпалата ни
осмелих се да затворя в капсули моята лична загуба на смисъл
да я погълна и въпреки нея да не се оттегля в сенчестата страна на луната
отдалечих се от ръбовете на една чаша
където се потапят омекващи колене
и някой опознава летенето
в оттласкването от основата
стори ми се че се предсебенеразбирам до скука
до ужас от нелепото да търсиш клавиши и кой знае защо
да не искаш да знаеш колко тънко е острието на заспалите ръбове в нас
едно случайно помръдване и като при спинална упойка сме вече в парализиращото безвремие
от кръста на световното тяло надолу
всъщност земята се движи под нас преди да я парализираме с неспасяеми телодвижения
и да опишем кристалния мраз на скритата отзад земя на зверовете в стиховете
много отдавна всички сме мъртви
някой ни лъже с бога на теизма
но ние търсим онова над
което прекрачва моновизията и следва пристъпите от думи
прониква като банка кръв в капилярите на трансгресията
дори това е пътя над онзи в усмихнатия мрак на Бог-над-бога
който нищо не доказва и приканва за скок
без основания и причини
без полезните изкопаеми структури на апофантичното плоскостъпие на знака
молим се в регресивен ход към деструктивното пълзене в самосвет и присвоени думи
а поне сега влязох с пълна скорост по изгубената магистрала и заспах завинаги в съня
поточната линия на неизбираемата сила
в недоразумяващите струи изблици
изтлях