Tuesday, 20 November 2007

отвътре навън
обръщам се наопаки
инвентаризирам скритото без ригидни десигнатори
опечалявам мъртвите пред излишъка на живия си налеп
обезмаслявам крехкото сцепление между мислите си
облизвам вените и капилярите
прерязвам сянката си
съшивам пачуърк от вътрешностите си

това е литургия за погребания инсайд

2 comments:

moss said...

..опечалените ми мъртъвци се обнародват, обобществяват, обличават и сетне из-обличават един след друг.. посочвам бавно всеки от тях, прегръщайки франкещайните в паметта си, превръщайки котвите им в огромно поле висока сива трева, огъната от агония ..sweet agony making us fight for a breath -

chris said...

по-добре да разкъсаме
невидимите нишки
между нас и сивата трева
за да престане да се огъва
за да престане да ни боли от опъването
за да освободим дъха
и да му позволим да си отиде
ако поиска